Тя е била на 25 - изгряваща актриса с едва няколко филма; той е бил на 46 и вече всепризнат за един от най-великите живи режисьори. Той я кани да се снима във филм, озаглавен Персона - останалото е кино история. За периода, в който тя се снима в 12 негови филма и режисира други два по негови сценарии, Лив Улман и Ингмар Бергман оформят едно от най-забележителните и плодотворни артистични сътрудничества в историята не само на киното, но и на изкуството изобщо. Интензивността на тяхната работа на екрана се дължи на страстта им извън него. Те се влюбват и за около пет години живеят като двойка. Дори и след романтичната си раздяла те продължават да бъдат, по думите на Бергман, "болезнено свързани". Разказан от самата Лив Улман, елегантният филм на Дхерадж Аколкар показва до каква степен тяхната връзка е повлияла върху подтекста - а в случаи като Сцени от един семеен живот и върху самия диалог - на много от шедьоврите, създадени от тях заедно.
